Вторият парадокс е “Ахил и костенурката”. В него Зенон твърди, че известният герой от Троянската война Ахил, въпреки написаното от Омир, не е в състояние да догони Хектор.

    Нещо повече! Зенон казва, че бързоногият Ахил дори не може да догони костенурка. Защото всеки път, когато Ахил ще преодолява пространството между себе си и нея, костенурката ще се премества напред. Ахил ще преодолее и това разстояние, но тя отново ще бъде пред него, защото се движи. И така до безкрайност…

    Двете цитирани апории са насочени срещу представата, че пространството и времето са непрекъснати, безкрайно делими на все по-малки и по-малки части.

    Другите два парадокса с не по-малък успех оспорват представата за прекъснатостта на пространството и времето.

     Третият се нарича “Стрелата”.

    Летящата стрела се намира в покой, твърди Зенон, защото във всеки даден момент, заемайки определено място, по отношение на него тя е в покой. Тъй като това обстоятелство е валидно за всеки момент от времето, значи то е вярно изобщо. Летящата стрела е неподвижна.

     В четвъртия парадокс – “Стадион”, Зенон доказва, че ако признаем съществуването на движението, излиза, че половината е равна на цялото. Представете си три еднакви редици конници, построени така, че крайните два са обърнати в противоположни посоки. Те тръгват едновременно с еднакви скорости в противоположни посоки. След известнио време последните конници от двата реда ще се окажат пред средата на неподвижния ред. За времето, през което са се движели те ще са минали през целия движещ се ред и половина неподвижен, или за едно и също време последният конник от крайните редове ще е изминал и целият път, и неговата половина. Което означава, че единицата е равна на своята половина…