Умишлено или не, твърде вероятно е днес Мемфиският некропол наистина да е като "часовник на епохите", говорейки за времето, когато е строен. Какво обаче би могло да накара векове наред владетелите на Древен Египет да се съобразяват така ревностно със звездната религия? Дали самата религия ги е задължавала? Дали вярата в задгробния живот наистина е била така силна?
Смята се, че проекта е започнат по време или малко преди да се възкачи на власт Снофру, бащата на Хеопс, който решава да промени традиционният до тогава стил в строителството. До края на Третата династия са се строили само неголеми стъпаловидни пирамиди, По времето на Снофру започва строителството на правилни пирамиди с гладки стени, като първите две такива са в Дашур, на около 20 км югозападно от Гиза. Те са известни като Скосената и Червената пирамида. Първата - заради промененият ъгъл на стените й, като че ли строителите са бързали да я завършат, а втората - заради особения червеникавокафяв цвят на облицовъчните си каменни блокове.
Сигурно е обаче, че през тази нова ера в строителството са били внедрени непознати до тогава технологии за повдигане на няколкотонни каменни блокове до височина около 100 м и с нови методи за шлифоване, полиране и напасване на повърхности, дори на твърди и тежки гранитни блокове! Създадена е била нечувана организация на труда и нужната инфраструктура за транспортирането, складирането и полагането на милионите тонове каменна зидария!
Някъде по времето на Снофру е живял легендарният Инхотеп, който вероятно е бил върховен жрец в свещения град Ону (наричан Хелиопол от гърците и Он в Библията). Инхотеп е смятан за архитект и откривател на медицината. Известен е бил с титлата "началник на наблюдателите" - може би астроном! Би могло да се предположи, че именно той е автор на цялостния архитектурен план на Мемфиския некропол.
Трите гигантски пирамиди в Гиза бележат разцвета на строителството през Четвъртата династия, по времето на Хеопс, Хефрен и Микерин. Очевидно специфичното разположение на тези техни пирамиди става причина за появата на теорията за звездното съответствие, но проектът изглежда е започнат преди това от бащата на Хеопс. Тогава какъв религиозен мотив може да се търси в разположението на неговите две по-ранни пирамиди в Дашур? Според автора и египтоложката Джейн Селър, такъв мотив съществува:
Едва ли има любител, които да не е разглеждал препечатаните от старите звездни атласи кртини с фигурата на ловеца Орион, поразяващ Бика с боздугана си. Орион е горой от гръцката митология, но може да се предполага, че сцената идва от Египет. В началото на статията споменахме за Сет, който убива своя брат Озирис и който по-късно води битка с Хор - синът на Озирис. Сет е бил олицетворяван със съзвездието Бик и по-специално - с Алдебаран и Хиядите, които са изрисувани на тавана в гробницата на Сенмут. Според автора, двете пирамиди в Дашур съответстват на звездите Алдебаран (a-Бик) и 74 Tau - e-Бик, т.е. двете очи на Бика, като едва ли има нужда да се уточнава, че на Алдебаран съответства Червената пирамида...

Наистина, това новообявено съответствие създава у читателя усещането, че се прекалява с доверието му, но все пак разгърнах звездната карта и сравних разположението на Хиядите спрямо Орион, с това на пирамидите в Дашур спрямо тези в Гиза. Визуална прилика наистина има, но не бих се наел да коментирам правдоподобието й, тъй като авторът обосновава тази част от теорията си с описаните в папируса "Честър Бийти"-1 сложни религиозни събития: решението на съвета на боговете да дадът цялата власт над Египет само на Хор, прокуждайки Сет... Според мен, в такива случаи прекалено сложните обосновки са по-малко вероятни и крият риск от грешки!

Замислих се, дали читателят би могъл лесно да намери други доводи в полза на тезата за съществуването на генерален звезден план за некропола, но извън контекста на книгата - по своя логика, както би разсъждавал неспециалист.
До сега изтъквахме предимно религиозни мотиви, но от по-късната история знаем, че религията е било едно от средствата в ръцете на властта, с което тя е държала в страх и подчинение народа, докато в същото време държавната власт се е ръководила от далеч по-прагматични интереси. Тогава се явява втори въпрос: може ли Мемфиският некропол да има и друго, нерелигиозно предназначение? Днешният вид на некропола не отхвърля категорично тезата за съществуването на генерален архитектурен план. По-скоро обратното - разположението и точното ориентиране на огроромните паметници изглежда като резултат от такъв план, осъществяван последователно от поне петтима владетели и то в строга дисциплина! Днес можем да предполагаме, че собственото желание на всеки фараон е било да построи най-величествената пирамида за себе си, но независимо от това изглежда, че Микерин се е съобразил с някакъв план, според който е трябвало да построи най-малката от трите пирамиди в Гиза, съответстваща на най-слабата звезда от Пояса - Минтака!
Ако действително е имало генерален план, пресъздаващ земният образ на "небесния Дуат", той не би влизал в противоречие с класическата теза, че пирамидите са били гробници. Напротив! Налице е пряка религиозна връзка в тези възможни техни функции - идеята, че след смъртта си фараонът се преражда като звезда от Орион. Защо обаче владетелите са строили такива импозантни некрополни съоръжения? Защо в такъв вид и от камък? Необходимо ли е било религиозната символика да се обвързва с мащаба на гробницата? Ако разгледате аероснимка на Гиза ще видите, че в района на пирамидите, особено около Хеопсовата, се виждат множество ниски правоъгълни постройки, т. нар. "мастаби" - малки кирпичени гробници. Очевидно в миналото районът е бил предпочитан като некропол и от не толкова велики хора, които обаче не са си сътворили "вечни домове" като тези на фараоните. Това отново ни насочва към идеята за някакво друго възможно предназначение на пирамидите. Знаем, че най-устойчивата геометрична форма в природата е триъгълната, очевидно - знаели са го и древните. Знаем, че камъкът е дълготраен и граденото с него устоява на капризите на времето - това също е било известно на древните. Очевидно строителите са искали огромният некропол да надживее хилядолетията. Днес виждаме, че са се справили блестящо, въпреки природните влияния и набезите на хората (облицовъчните плочи на пирамидите са били свалени от арабите след нахлуването им в Египет през VII в. и използвани за построяването на джамии). Наистина остава само въпросът, защо е било необходимо всичко това?